Видео

Огромното разнообразие от разработени тестове през последните години, позволява на съвременните лаборатории определянето на различни видове автоантитела.

С оглед на това, задълбоченото познаване на информативното съдържание, специфичността и чуствителността на съответният лабораторен показател за дадена диагноза, както и коректният подбор на методите за първоначален скрининг и последващо проследяване са от изключителна важност.

Непознаването на методите на избор, назначаването на самостоятелни показатели извън контекста на конкретни лабораторни констелации, крие реален риск за неточна интерпретация и вземане на погрешни решения.

Автоантителата, които самостоятелно могат да бъдат използвани с диагностична цел са малко. За една голяма част от автоантителата, вариацията в титрите има слаба прогностична стойност, но при други се асоциира с предстоящ тласък или лош терапевтичен отговор.

Антинуклеарните антитела (ANA) са първата стъпка в диагностиката на автоимунните болести (АИБ) поради високата им диагностична чувствителност.

Доказването им във високи титри предполага наличието на автоимунна ревматична болест (системен лупус еритематозус, синдром на Сьогрен, ревматоиден артрит, склеродермия, полимиозит / дерматомиозит, др.) или други неревматични болести свързани с тъканно засягане. В ниски титри обаче могат да бъдат намерени и при здрави лица.

Обобщаването на познанията под формата на алгоритми за избор на оптимални комбинации от автоантитела към конкретна антигенна специфичност, е стъпка в посока елиминиране на излишното и неоправдано назначаване на показатели без информативна стойност и ключ към по-висока степен на диагностична сигурност.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here